12.04.2016 г., 7:43

Край

1.4K 4 12

Войната свършва тук и днес. Сега! 
Войната свърши! Ти си победител. 
Аз вече нямам сили за това... 
От днес нататък ще съм само зрител. 

 

Щом смяташ, че така сме по-добре, 
така да бъде. Повече не споря. 
Ако това е начинът да спрем, 
то, нека... Уморих се да се боря. 

 

Не просто уморен, а разрушен - 
парченца щастие, парченца радост...
И всичко на парченца е във мен. 
В душата ми е сякаш след торнадо. 

 

Но винаги, макар и в руини, 
ти място в моето сърце ще имаш. 
И няма как това да промениш, 

дори да продължиш да ме убиваш. 

 

  
                                                11.04.2016
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е, че има рубрика "На този ден", защото така по-старите творби също имат шанс да се появят отново в полезрението. Страхотен стих, усетих болката ,сякаш е моя, а финала е като трънче - забива се надълбоко. Браво!
  • Няма победители.
    Няма победени.
    Уж бе игра, а виж какво стана?
    Ти научи нещо за себе си.
    Аз разбрах за мене.
    (Не спестихме стрела.
    Нямам място за рана.)
    Очите ти...
    Тръгвам.
    Не ме спирай!
    Времето...
    Оцелях след голямата битка.
    На полето голо лежи доверието.
    И съвсем е мъртво...

    И не мога да свикна.
  • Страхотен стих!
  • Както винаги - чудесен! Браво!!!
  • Прекрасно стихотворение с убийствено жесток финал! Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...