12.04.2016 г., 7:43

Край

1.4K 4 12

Войната свършва тук и днес. Сега! 
Войната свърши! Ти си победител. 
Аз вече нямам сили за това... 
От днес нататък ще съм само зрител. 

 

Щом смяташ, че така сме по-добре, 
така да бъде. Повече не споря. 
Ако това е начинът да спрем, 
то, нека... Уморих се да се боря. 

 

Не просто уморен, а разрушен - 
парченца щастие, парченца радост...
И всичко на парченца е във мен. 
В душата ми е сякаш след торнадо. 

 

Но винаги, макар и в руини, 
ти място в моето сърце ще имаш. 
И няма как това да промениш, 

дори да продължиш да ме убиваш. 

 

  
                                                11.04.2016
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е, че има рубрика "На този ден", защото така по-старите творби също имат шанс да се появят отново в полезрението. Страхотен стих, усетих болката ,сякаш е моя, а финала е като трънче - забива се надълбоко. Браво!
  • Няма победители.
    Няма победени.
    Уж бе игра, а виж какво стана?
    Ти научи нещо за себе си.
    Аз разбрах за мене.
    (Не спестихме стрела.
    Нямам място за рана.)
    Очите ти...
    Тръгвам.
    Не ме спирай!
    Времето...
    Оцелях след голямата битка.
    На полето голо лежи доверието.
    И съвсем е мъртво...

    И не мога да свикна.
  • Страхотен стих!
  • Както винаги - чудесен! Браво!!!
  • Прекрасно стихотворение с убийствено жесток финал! Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...