12 апр. 2016 г., 07:43

Край

1.4K 4 12

Войната свършва тук и днес. Сега! 
Войната свърши! Ти си победител. 
Аз вече нямам сили за това... 
От днес нататък ще съм само зрител. 

 

Щом смяташ, че така сме по-добре, 
така да бъде. Повече не споря. 
Ако това е начинът да спрем, 
то, нека... Уморих се да се боря. 

 

Не просто уморен, а разрушен - 
парченца щастие, парченца радост...
И всичко на парченца е във мен. 
В душата ми е сякаш след торнадо. 

 

Но винаги, макар и в руини, 
ти място в моето сърце ще имаш. 
И няма как това да промениш, 

дори да продължиш да ме убиваш. 

 

  
                                                11.04.2016
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е, че има рубрика "На този ден", защото така по-старите творби също имат шанс да се появят отново в полезрението. Страхотен стих, усетих болката ,сякаш е моя, а финала е като трънче - забива се надълбоко. Браво!
  • Няма победители.
    Няма победени.
    Уж бе игра, а виж какво стана?
    Ти научи нещо за себе си.
    Аз разбрах за мене.
    (Не спестихме стрела.
    Нямам място за рана.)
    Очите ти...
    Тръгвам.
    Не ме спирай!
    Времето...
    Оцелях след голямата битка.
    На полето голо лежи доверието.
    И съвсем е мъртво...

    И не мога да свикна.
  • Страхотен стих!
  • Както винаги - чудесен! Браво!!!
  • Прекрасно стихотворение с убийствено жесток финал! Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...