Apr 12, 2016, 7:43 AM

Край 

  Poetry » Love
995 4 12

Войната свършва тук и днес. Сега! 
Войната свърши! Ти си победител. 
Аз вече нямам сили за това... 
От днес нататък ще съм само зрител. 

 

Щом смяташ, че така сме по-добре, 
така да бъде. Повече не споря. 
Ако това е начинът да спрем, 
то, нека... Уморих се да се боря. 

 

Не просто уморен, а разрушен - 
парченца щастие, парченца радост...
И всичко на парченца е във мен. 
В душата ми е сякаш след торнадо. 

 

Но винаги, макар и в руини, 
ти място в моето сърце ще имаш. 
И няма как това да промениш, 

дори да продължиш да ме убиваш. 

 

  
                                                11.04.2016
 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е, че има рубрика "На този ден", защото така по-старите творби също имат шанс да се появят отново в полезрението. Страхотен стих, усетих болката ,сякаш е моя, а финала е като трънче - забива се надълбоко. Браво!
  • Няма победители.
    Няма победени.
    Уж бе игра, а виж какво стана?
    Ти научи нещо за себе си.
    Аз разбрах за мене.
    (Не спестихме стрела.
    Нямам място за рана.)
    Очите ти...
    Тръгвам.
    Не ме спирай!
    Времето...
    Оцелях след голямата битка.
    На полето голо лежи доверието.
    И съвсем е мъртво...

    И не мога да свикна.
  • Страхотен стих!
  • Както винаги - чудесен! Браво!!!
  • Прекрасно стихотворение с убийствено жесток финал! Поздрави!
  • ... любовта и под камък се свива...
  • Но винаги, макар и в руини,
    ти място в моето сърце ще имаш.
    И няма как това да промениш,
    дори да продължиш да ме убиваш.....ЖЕСТОКО!
  • Много ми хареса!
  • Упорит си Чудесно стихотворение!
  • Напълно вярно!!
  • Отново хубаво!
  • Харесах!
Random works
: ??:??