Не си ме спомняш.

Как ли би могъл?

Та дори аз почти успях да се забравя.

Излезе през прозореца.

Както бе дошъл.

На всяка приказка все някога и идва края.

На тях ще кажа,

че така е било писано.

И само ние двамата със теб ще знаем,

че друго беше

в листите за нас орисано.

А ние го изтрихме безпощадно.

Понякога над снимките ще плача.

Но и преди очите ми не бяха вечно сухи.

Надявам се ни един от спомените ни да не забравя,

в живота ми друг такъв едва ли ще се случи.

Но позволи ми да ти кажа няколко неща,

за да не остане нещо между нас...

                                                недоизказано.

Ще ни олекне и на двамата, това е,

и само хубавото в края ще е запазено.

Та аз... Обичах те! С цялото си същество!

Бях твоя. Предполагам, доста исках в замяна.

Сега си тръгвам. Ако си се върнал... Сбогом!

Остава ни да почнем от начало.