14 jun 2011, 22:31

Край

  Poesía
1.1K 0 2

Не си ме спомняш.

Как ли би могъл?

Та дори аз почти успях да се забравя.

Излезе през прозореца.

Както бе дошъл.

На всяка приказка все някога и идва края.

 

На тях ще кажа,

че така е било писано.

И само ние двамата със теб ще знаем,

че друго беше

в листите за нас орисано.

А ние го изтрихме безпощадно.

 

Понякога над снимките ще плача.

Но и преди очите ми не бяха вечно сухи.

Надявам се ни един от спомените ни да не забравя,

в живота ми друг такъв едва ли ще се случи.

 

Но позволи ми да ти кажа няколко неща,

за да не остане нещо между нас...

                                                недоизказано.

Ще ни олекне и на двамата, това е,

и само хубавото в края ще е запазено.

 

Та аз... Обичах те! С цялото си същество!

Бях твоя. Предполагам, доста исках в замяна.

Сега си тръгвам. Ако си се върнал... Сбогом!

Остава ни да почнем от начало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...