Край
Не си ме спомняш.
Как ли би могъл?
Та дори аз почти успях да се забравя.
Излезе през прозореца.
Както бе дошъл.
На всяка приказка все някога и идва края.
На тях ще кажа,
че така е било писано.
И само ние двамата със теб ще знаем,
че друго беше
в листите за нас орисано.
А ние го изтрихме безпощадно.
Понякога над снимките ще плача.
Но и преди очите ми не бяха вечно сухи.
Надявам се ни един от спомените ни да не забравя,
в живота ми друг такъв едва ли ще се случи.
Но позволи ми да ти кажа няколко неща,
за да не остане нещо между нас...
недоизказано.
Ще ни олекне и на двамата, това е,
и само хубавото в края ще е запазено.
Та аз... Обичах те! С цялото си същество!
Бях твоя. Предполагам, доста исках в замяна.
Сега си тръгвам. Ако си се върнал... Сбогом!
Остава ни да почнем от начало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джули Все права защищены
