Край
Не си ме спомняш.
Как ли би могъл?
Та дори аз почти успях да се забравя.
Излезе през прозореца.
Както бе дошъл.
На всяка приказка все някога и идва края.
На тях ще кажа,
че така е било писано.
И само ние двамата със теб ще знаем,
че друго беше
в листите за нас орисано.
А ние го изтрихме безпощадно.
Понякога над снимките ще плача.
Но и преди очите ми не бяха вечно сухи.
Надявам се ни един от спомените ни да не забравя,
в живота ми друг такъв едва ли ще се случи.
Но позволи ми да ти кажа няколко неща,
за да не остане нещо между нас...
недоизказано.
Ще ни олекне и на двамата, това е,
и само хубавото в края ще е запазено.
Та аз... Обичах те! С цялото си същество!
Бях твоя. Предполагам, доста исках в замяна.
Сега си тръгвам. Ако си се върнал... Сбогом!
Остава ни да почнем от начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джули Всички права запазени
