Не! Не искам съжаление! | ||||
Така реших и тръгнах си | ||||
преди да завали дъждът в очите. | ||||
Преди луната да се скрие | ||||
и да засели се във мене мракът. | ||||
На воля пуснах мислите | ||||
и те застанаха зад свободата. | ||||
Не можеш някого да имаш, | ||||
ако в окови е душата му. | ||||
.............................................. | ||||
Дано щастлив е някой ден... | ||||
Аз продължавам. Ами... това от мен. | ||||
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
Добър е момента и за тръгването. В повечето случаи остава май само намерение. Ти може и да си успяла..
Привет!