27 oct 2009, 0:23

Край... 

  Poesía » De amor
516 1 4
       
Не! Не искам съжаление!    
Така реших и тръгнах си    
преди да завали дъждът в очите.  
Преди луната да се скрие    
и да засели се във мене мракът.  
На воля пуснах мислите    
и те застанаха зад свободата.  
Не можеш някого да имаш,  
ако в окови е душата му.    
..............................................    
Дано щастлив е някой ден...  
Аз продължавам. Ами... това от мен.
         

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??