kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
27.10.2009 г., 0:23 ч.

Край... 

  Поезия » Любовна
517 1 4
       
Не! Не искам съжаление!    
Така реших и тръгнах си    
преди да завали дъждът в очите.  
Преди луната да се скрие    
и да засели се във мене мракът.  
На воля пуснах мислите    
и те застанаха зад свободата.  
Не можеш някого да имаш,  
ако в окови е душата му.    
..............................................    
Дано щастлив е някой ден...  
Аз продължавам. Ами... това от мен.
         

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??