| Не! Не искам съжаление! | ||||
| Така реших и тръгнах си | ||||
| преди да завали дъждът в очите. | ||||
| Преди луната да се скрие | ||||
| и да засели се във мене мракът. | ||||
| На воля пуснах мислите | ||||
| и те застанаха зад свободата. | ||||
| Не можеш някого да имаш, | ||||
| ако в окови е душата му. | ||||
| .............................................. | ||||
| Дано щастлив е някой ден... | ||||
| Аз продължавам. Ами... това от мен. | ||||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
