Край
Самотна празна стая.
Пак тези четири стени.
Кога загубих те гадая,
вече няма влюбени очи.
А помня още...целувките, ръцете,
жаждата да бъдеш с мен.
Любовта я няма вече,
страстта изчезна тя съвсем.
И само тези четири стени
пазят спомена за хубавите дни
кога в очите нямаше сълзи
кога имахме си нашите мечти.
Изживях приказка вълшебна,
но не знаех, че ще има край.
Някак станах просто непотребна.
Объркала съм ада с рай.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Айрийн Todos los derechos reservados
