Край
Самотна празна стая.
Пак тези четири стени.
Кога загубих те гадая,
вече няма влюбени очи.
А помня още...целувките, ръцете,
жаждата да бъдеш с мен.
Любовта я няма вече,
страстта изчезна тя съвсем.
И само тези четири стени
пазят спомена за хубавите дни
кога в очите нямаше сълзи
кога имахме си нашите мечти.
Изживях приказка вълшебна,
но не знаех, че ще има край.
Някак станах просто непотребна.
Объркала съм ада с рай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Айрийн Все права защищены
