Dec 17, 2016, 4:26 PM

Край

  Poetry » Love
317 1 2

Самотна празна стая.
Пак тези четири стени.

Кога загубих те гадая,

вече няма влюбени очи.

А помня още...целувките, ръцете,

жаждата да бъдеш с мен.

Любовта я няма вече,

страстта изчезна тя съвсем.

И само тези четири стени

пазят спомена за хубавите дни

кога в очите нямаше сълзи

кога имахме си нашите мечти.

Изживях приказка вълшебна,

но не знаех, че ще има край.

Някак станах просто непотребна.

Объркала съм ада с рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айрийн All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса, пишеш красиво, но всичко изживяно и пренесено в творчеството е красиво! Поздрави и помни, че може би се е отворило място за някой нов, стойностен човек!
  • Понякога се случва, но ти продължавай напред! Харесах!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....