Там, край гората, е езеро скрито -

няма шум, вятър гали клони едва.

Ето, приказни феи, след залеза тука,

омагьосал гората, вълшебникът идва насам.

Хей, вий бури и птици, къде сте?

Хей, дървари и жители горски, не виждам и вас

сякаш жива е само водата, която блещука -

няма жива душа в този приказен рай.

Уморена, но властна, луната изгрява

 и лъч призрачен осветява горския мир,

бухал някакъв там се обажда

и магически звуци се реят нейде далеч.