Край горското езеро
Там, край гората, е езеро скрито -
няма шум, вятър гали клони едва.
Ето, приказни феи, след залеза тука,
омагьосал гората, вълшебникът идва насам.
Хей, вий бури и птици, къде сте?
Хей, дървари и жители горски, не виждам и вас
сякаш жива е само водата, която блещука -
няма жива душа в този приказен рай.
Уморена, но властна, луната изгрява
и лъч призрачен осветява горския мир,
бухал някакъв там се обажда
и магически звуци се реят нейде далеч.
© Валесион Валесион All rights reserved.
