5 nov 2024, 20:33

Край костите на Стара планина

  Poesía » Civil
465 0 0

Откакто си погребахме морала
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.

Продадохме България до шушка
от Козлодуй почти до Маркаджик.
Заглъхна даже Ботевата пушка
в очакване на Божия светлик.

Небето край Марица се намръщи.
И почна да си мачка гордостта,
додето се прибира вечер вкъщи
сред глухите въздишки на пръстта.

Земята ни – отдавна буреняса…
Пресъхнаха – дъбрави и гори.
Балканът край Околчица тревяса,
преди като салкъм да изгори…

Заровихме си родовата памет
под урвите на миналия век.
И тръгнахме да ставаме човеци
нагазили в поредния хендек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ревов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...