5 нояб. 2024 г., 20:33

Край костите на Стара планина 

  Поэзия » Гражданская
123 0 0

Откакто си погребахме морала
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.

Продадохме България до шушка
от Козлодуй почти до Маркаджик.
Заглъхна даже Ботевата пушка
в очакване на Божия светлик.

Небето край Марица се намръщи.
И почна да си мачка гордостта,
додето се прибира вечер вкъщи
сред глухите въздишки на пръстта.

Земята ни – отдавна буреняса…
Пресъхнаха – дъбрави и гори.
Балканът край Околчица тревяса,
преди като салкъм да изгори…

Заровихме си родовата памет
под урвите на миналия век.
И тръгнахме да ставаме човеци
нагазили в поредния хендек.

© Георги Ревов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??