7 sept 2008, 9:20

Край мен си...

Poesía » Filosófica

817 0 14

Край мен си, мила мамо, и обич зазиждам в слова,
има те... в сълзи тъгуващи със мен във дъжда,
в прииждащия вятър тих на есента,
в отронено, с копнеж политнало листо,
в притихналата вечер тиха на нощта,
в най-нежностно шептяни думи - пак ела...
Като удавник хващам се за сламка една,
има те... и в посърналата трева...
Нали след снега ще покара през пролетта...
Има те... в отлитащите птици на юг...
Нали догодина отново с тях ще долетиш...
Има те... в чудесния им песнопоен глас...
Като удавник чакам... глух и сляп...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Довереница (Дочка Василева)

И ще я има в тъничката нишка,
която със отвъдното ни свързва...
Да те закриля и да те обича
във слънчев лъч душата си превърнала...

2008-09-08T22:23:02+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

силна и непреодолима болка...
като самата връзка...майка-дете...
прегръщам те, с обич...

2008-09-08T09:45:21+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Прегръщам те, мила! Край теб е!...

2008-09-07T22:47:51+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Благодаря ви - прегръщам ви и аз!!!
Сега разбрах в най-голяма степен какво е болка и да пишеш от болка...

2008-09-07T21:59:57+03:00
враната (Маргарита Василева)

Ех Тюркоазена...Когато татко и той...мъката ми беше голяма,много голяма.Беше най-близкият ми приятел,много фин и прощаващт.Изведнъж реших,че той просто е заминал на далеч...Незнайно защо си избрах Австралия и така дълго време си мислех за него,като за нещо съществуващо все още...Но времето...
Прегръщам те!

2008-09-07T21:51:09+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0