7.09.2008 г., 9:20

Край мен си...

Поезия » Философска

812 0 14

Край мен си, мила мамо, и обич зазиждам в слова,
има те... в сълзи тъгуващи със мен във дъжда,
в прииждащия вятър тих на есента,
в отронено, с копнеж политнало листо,
в притихналата вечер тиха на нощта,
в най-нежностно шептяни думи - пак ела...
Като удавник хващам се за сламка една,
има те... и в посърналата трева...
Нали след снега ще покара през пролетта...
Има те... в отлитащите птици на юг...
Нали догодина отново с тях ще долетиш...
Има те... в чудесния им песнопоен глас...
Като удавник чакам... глух и сляп...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Довереница (Дочка Василева)

И ще я има в тъничката нишка,
която със отвъдното ни свързва...
Да те закриля и да те обича
във слънчев лъч душата си превърнала...

2008-09-08T22:23:02+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

силна и непреодолима болка...
като самата връзка...майка-дете...
прегръщам те, с обич...

2008-09-08T09:45:21+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Прегръщам те, мила! Край теб е!...

2008-09-07T22:47:51+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Благодаря ви - прегръщам ви и аз!!!
Сега разбрах в най-голяма степен какво е болка и да пишеш от болка...

2008-09-07T21:59:57+03:00
враната (Маргарита Василева)

Ех Тюркоазена...Когато татко и той...мъката ми беше голяма,много голяма.Беше най-близкият ми приятел,много фин и прощаващт.Изведнъж реших,че той просто е заминал на далеч...Незнайно защо си избрах Австралия и така дълго време си мислех за него,като за нещо съществуващо все още...Но времето...
Прегръщам те!

2008-09-07T21:51:09+03:00