Край теб
К р а й т е б
Тежка, хладна мъгла -
преди час фин воал бе.
Буря - лятна, но зла.
После - слънчев дъжд валне.
Пред Балкана съм спряла.
А пък сините две езера
под самото небе, като храм!
Сякаш чух да ме викат:"Eла!"
а не знам как се стига до там!
Но не кърша ръце,
нито прося пътека.
Имам храм и небе, и мечта!
А без толкова други неща
преживява човекът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цонка Петрова Todos los derechos reservados
