К р а й т е б
Тежка, хладна мъгла -
преди час фин воал бе.
Буря - лятна, но зла.
После - слънчев дъжд валне.
Пред Балкана съм спряла.
А пък сините две езера
под самото небе, като храм!
Сякаш чух да ме викат:"Eла!"
а не знам как се стига до там!
Но не кърша ръце,
нито прося пътека.
Имам храм и небе, и мечта!
А без толкова други неща
преживява човекът.
© Цонка Петрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
