Крайморски сонети I
Морски сонети
I
Видяхме се отново със „Албена”,
но тя, не знам защо, не ме позна.
Морето пак си беше черно
и се сливаше с нощта.
Щурците виеха в латерни
полузаспалата луна
една и съща стара песен –
за минало, любови и мечти.
Листата се поклащаха, унесени
от тихия бездомен бриз.
Една звезда внезапно се надвеси,
току да падне... и пак се възкачи.
Видяхме се с „Албена” отдалече.
Боже мой, какво противоречие!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
Хареса ми много!Поздравявам те!...
