Морски сонети
I
Видяхме се отново със „Албена”,
но тя, не знам защо, не ме позна.
Морето пак си беше черно
и се сливаше с нощта.
Щурците виеха в латерни
полузаспалата луна
една и съща стара песен –
за минало, любови и мечти.
Листата се поклащаха, унесени
от тихия бездомен бриз.
Една звезда внезапно се надвеси,
току да падне... и пак се възкачи.
Видяхме се с „Албена” отдалече.
Боже мой, какво противоречие!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хареса ми много!Поздравявам те!...