Морски сонети
I
Видяхме се отново със „Албена”,
но тя, не знам защо, не ме позна.
Морето пак си беше черно
и се сливаше с нощта.
Щурците виеха в латерни
полузаспалата луна
една и съща стара песен –
за минало, любови и мечти.
Листата се поклащаха, унесени
от тихия бездомен бриз.
Една звезда внезапно се надвеси,
току да падне... и пак се възкачи.
Видяхме се с „Албена” отдалече.
Боже мой, какво противоречие!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хареса ми много!Поздравявам те!...