purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
1 сент. 2009 г., 20:01

Крайморски сонети I 

  Поэзия
398 0 4

Морски сонети

 

        I

 

Видяхме се отново със  „Албена”,

но тя, не знам защо,  не ме позна.

Морето пак си беше черно

и се сливаше с нощта.

Щурците виеха в латерни

полузаспалата луна

една и съща стара песен –

за минало, любови и мечти.

Листата се поклащаха, унесени

от тихия бездомен бриз.

Една звезда внезапно се надвеси,

току да падне... и пак се възкачи.

 

Видяхме се с „Албена” отдалече.

Боже мой, какво противоречие!

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??