purko59 (Ангел Веселинов)
447 3026
1.09.2009 г., 20:01 ч.

Крайморски сонети I 

  Поезия
365 0 4

Морски сонети

 

        I

 

Видяхме се отново със  „Албена”,

но тя, не знам защо,  не ме позна.

Морето пак си беше черно

и се сливаше с нощта.

Щурците виеха в латерни

полузаспалата луна

една и съща стара песен –

за минало, любови и мечти.

Листата се поклащаха, унесени

от тихия бездомен бриз.

Една звезда внезапно се надвеси,

току да падне... и пак се възкачи.

 

Видяхме се с „Албена” отдалече.

Боже мой, какво противоречие!

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??