2 sept 2009, 0:29

Крайморски сонети II 

  Poesía
475 0 6
II
Трябва да ти призная, море,
че вече си ми безразлично
и когато танцуваш, и когато ревеш,
и когато погубваш, и когато обичаш,
и когато те мисля, и когато не.
Любовта ни вече е двуличие –
както за тебе, така и за мен.
Нито твоите сини очи ме привличат,
нито аз съм Нептун разярен.
Изглежда това е било всичко.
Иди си! На воля живей! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??