purko59 (Ангел Веселинов)
447 3026
2 сент. 2009 г., 00:29

Крайморски сонети II 

  Поэзия
417 0 6

            II

 

Трябва да ти призная, море,

че вече си ми безразлично

и когато танцуваш, и когато ревеш,

и когато погубваш, и когато обичаш,

и когато те мисля, и когато не.

Любовта ни вече е двуличие –

както за тебе, така и за мен.

Нито твоите сини очи ме привличат,

нито аз съм Нептун разярен.

Изглежда това е било всичко.

Иди си! На воля живей!

Пък аз... все някак си... ще свикна.

 

Това е. Сега отивам - утрото, за да събудя.

И да си легна тихо след тази присъда.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??