Крайморски сонети II
II
Трябва да ти призная, море,
че вече си ми безразлично
и когато танцуваш, и когато ревеш,
и когато погубваш, и когато обичаш,
и когато те мисля, и когато не.
Любовта ни вече е двуличие –
както за тебе, така и за мен.
Нито твоите сини очи ме привличат,
нито аз съм Нептун разярен.
Изглежда това е било всичко.
Иди си! На воля живей!
Пък аз... все някак си... ще свикна.
Това е. Сега отивам - утрото, за да събудя.
И да си легна тихо след тази присъда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
