8 jun 2007, 18:51

Краката на времето с камъни счупих

  Poesía
1.4K 0 15
Краката на времето с камъни счупих!
(Ортопедите дали гипсират часове?)
Дори и патерици да си купи,
за нас ще минат векове...

Ръцете на времето извих и завързах!
(Моряците дали развързват векове?)
Дори да го направят бързо,
ще сме успели нови светове
да създадем - без време и без старост,
без рани, даже без сълзи,
в които сме сами (за наша радост),
в които сме си просто Аз и Ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Драгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно!!!
  • Дари,
    не знам дали невероятната ти сестричка има пръст,ръка,крак или някакъв друг крайник(то не че останаха в подобряването на моето евъргрийнно творчество,но искам да ти споделя за първия(надявам се и последен) семеен проблем.
    Не занам кой я е учил да готви тая вашта мома(бивша,имам заслугата да знам),но според беглите ми гастрономични познания у таратора се ръга и чесън-нали тъй?
    Както и копър?
    Добре поне,че имаше краставици...
    Почти гладен-зет ти
  • Развързват. Развързват...
  • Прочетох го няколко пъти. Първо си казах, че е много хубаво.После се замислих над това, че с любимата си създавате свят без време, рани, старост, сълзи... С 1 дума, че обичта ви капсулова и имунизира от тези неща... Добре де, нали истинската любов се изковава с времето, с прошките от раните, с изпитите с целувка сълзи?
  • Браво!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...