8 июн. 2007 г., 18:51

Краката на времето с камъни счупих

1.4K 0 15
Краката на времето с камъни счупих!
(Ортопедите дали гипсират часове?)
Дори и патерици да си купи,
за нас ще минат векове...

Ръцете на времето извих и завързах!
(Моряците дали развързват векове?)
Дори да го направят бързо,
ще сме успели нови светове
да създадем - без време и без старост,
без рани, даже без сълзи,
в които сме сами (за наша радост),
в които сме си просто Аз и Ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно!!!
  • Дари,
    не знам дали невероятната ти сестричка има пръст,ръка,крак или някакъв друг крайник(то не че останаха в подобряването на моето евъргрийнно творчество,но искам да ти споделя за първия(надявам се и последен) семеен проблем.
    Не занам кой я е учил да готви тая вашта мома(бивша,имам заслугата да знам),но според беглите ми гастрономични познания у таратора се ръга и чесън-нали тъй?
    Както и копър?
    Добре поне,че имаше краставици...
    Почти гладен-зет ти
  • Развързват. Развързват...
  • Прочетох го няколко пъти. Първо си казах, че е много хубаво.После се замислих над това, че с любимата си създавате свят без време, рани, старост, сълзи... С 1 дума, че обичта ви капсулова и имунизира от тези неща... Добре де, нали истинската любов се изковава с времето, с прошките от раните, с изпитите с целувка сълзи?
  • Браво!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...