8.06.2007 г., 18:51

Краката на времето с камъни счупих

1.4K 0 15
Краката на времето с камъни счупих!
(Ортопедите дали гипсират часове?)
Дори и патерици да си купи,
за нас ще минат векове...

Ръцете на времето извих и завързах!
(Моряците дали развързват векове?)
Дори да го направят бързо,
ще сме успели нови светове
да създадем - без време и без старост,
без рани, даже без сълзи,
в които сме сами (за наша радост),
в които сме си просто Аз и Ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно!!!
  • Дари,
    не знам дали невероятната ти сестричка има пръст,ръка,крак или някакъв друг крайник(то не че останаха в подобряването на моето евъргрийнно творчество,но искам да ти споделя за първия(надявам се и последен) семеен проблем.
    Не занам кой я е учил да готви тая вашта мома(бивша,имам заслугата да знам),но според беглите ми гастрономични познания у таратора се ръга и чесън-нали тъй?
    Както и копър?
    Добре поне,че имаше краставици...
    Почти гладен-зет ти
  • Развързват. Развързват...
  • Прочетох го няколко пъти. Първо си казах, че е много хубаво.После се замислих над това, че с любимата си създавате свят без време, рани, старост, сълзи... С 1 дума, че обичта ви капсулова и имунизира от тези неща... Добре де, нали истинската любов се изковава с времето, с прошките от раните, с изпитите с целувка сълзи?
  • Браво!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...