Jun 8, 2007, 6:51 PM

Краката на времето с камъни счупих

  Poetry
1.4K 0 15
Краката на времето с камъни счупих!
(Ортопедите дали гипсират часове?)
Дори и патерици да си купи,
за нас ще минат векове...

Ръцете на времето извих и завързах!
(Моряците дали развързват векове?)
Дори да го направят бързо,
ще сме успели нови светове
да създадем - без време и без старост,
без рани, даже без сълзи,
в които сме сами (за наша радост),
в които сме си просто Аз и Ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Драгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно!!!
  • Дари,
    не знам дали невероятната ти сестричка има пръст,ръка,крак или някакъв друг крайник(то не че останаха в подобряването на моето евъргрийнно творчество,но искам да ти споделя за първия(надявам се и последен) семеен проблем.
    Не занам кой я е учил да готви тая вашта мома(бивша,имам заслугата да знам),но според беглите ми гастрономични познания у таратора се ръга и чесън-нали тъй?
    Както и копър?
    Добре поне,че имаше краставици...
    Почти гладен-зет ти
  • Развързват. Развързват...
  • Прочетох го няколко пъти. Първо си казах, че е много хубаво.После се замислих над това, че с любимата си създавате свят без време, рани, старост, сълзи... С 1 дума, че обичта ви капсулова и имунизира от тези неща... Добре де, нали истинската любов се изковава с времето, с прошките от раните, с изпитите с целувка сълзи?
  • Браво!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...