24 may 2007, 8:53

КРАЛИЦА

  Poesía
842 0 9

 


Крепост съм за тебе стара -
ако искаш ме превземай.
Хлад след лятната омара -
със наслада мен приемай.

С недостатъци безчетни
не приличам на девица.
На калъпите монетни -
уникалната матрица.

В обращение ме няма -
рядкост съм нумизматична.
Несравнима, първа дама -
химия каталитична.

Екземпляр съм неповторен,
нестинарската магия.
Титуляр съм неоспорен,
избродирана носия.

Бялото съм във очите
и съм черната зеница.
Сътворена от мечтите,
на живота ти - кралица.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...