May 24, 2007, 8:53 AM

КРАЛИЦА

  Poetry
843 0 9

 


Крепост съм за тебе стара -
ако искаш ме превземай.
Хлад след лятната омара -
със наслада мен приемай.

С недостатъци безчетни
не приличам на девица.
На калъпите монетни -
уникалната матрица.

В обращение ме няма -
рядкост съм нумизматична.
Несравнима, първа дама -
химия каталитична.

Екземпляр съм неповторен,
нестинарската магия.
Титуляр съм неоспорен,
избродирана носия.

Бялото съм във очите
и съм черната зеница.
Сътворена от мечтите,
на живота ти - кралица.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...