14 abr 2013, 16:33

Кралица на дъжда

  Poesía
991 0 2

                                        Крилете си вземи... крилете

                                         оставили чист детски смях -

                                         за забрава наметало

 

                                         Вземи си спомена

                                         Вземи усмивките

                                         Остави ги под леглото

                                         под всички тези студени завивки

                                         под всички съмнения... 

 

                                         За теб ми разказваха

                                         среднощният вятър

                                              и пролетта скиталец

                                         В охрените си отражения
                                              есента милваше
                                         дъждовни прозорци... 

                                         Всичко което някога съм познавал 
                                         е утринния дъх на росата 
                                              и синьото кадифе на тези очи... 
                                        
                                        Но аз съм обичал и преди 
                            
                                        А ти?  

                                                                            8.5.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...