14 апр. 2013 г., 16:33

Кралица на дъжда

996 0 2

                                        Крилете си вземи... крилете

                                         оставили чист детски смях -

                                         за забрава наметало

 

                                         Вземи си спомена

                                         Вземи усмивките

                                         Остави ги под леглото

                                         под всички тези студени завивки

                                         под всички съмнения... 

 

                                         За теб ми разказваха

                                         среднощният вятър

                                              и пролетта скиталец

                                         В охрените си отражения
                                              есента милваше
                                         дъждовни прозорци... 

                                         Всичко което някога съм познавал 
                                         е утринния дъх на росата 
                                              и синьото кадифе на тези очи... 
                                        
                                        Но аз съм обичал и преди 
                            
                                        А ти?  

                                                                            8.5.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....