Apr 14, 2013, 4:33 PM

Кралица на дъжда

  Poetry
995 0 2

                                        Крилете си вземи... крилете

                                         оставили чист детски смях -

                                         за забрава наметало

 

                                         Вземи си спомена

                                         Вземи усмивките

                                         Остави ги под леглото

                                         под всички тези студени завивки

                                         под всички съмнения... 

 

                                         За теб ми разказваха

                                         среднощният вятър

                                              и пролетта скиталец

                                         В охрените си отражения
                                              есента милваше
                                         дъждовни прозорци... 

                                         Всичко което някога съм познавал 
                                         е утринния дъх на росата 
                                              и синьото кадифе на тези очи... 
                                        
                                        Но аз съм обичал и преди 
                            
                                        А ти?  

                                                                            8.5.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...