19 ago 2007, 1:32

Кралица Самота 

  Poesía
557 0 6
Откак се помня, вечно съм сама,
дори и сред тълпа огромна,
навред ме съпровожда самота
и търся лек във силата мисловна.

Дори да не оставам никога сама,
изпадам в съзерцание на самотата,
в очите чужди, хорската душа,
научих се да виждам всяка мисъл свята.

Обгръща мен и тялото ми самота,
като вълшебен, летен вятър,
косите ми разрошва леко тя,
усмихва ме, в житейския театър.

Избрах да бъда в самота, сама.
Кралица Самота дори се аз нарекох.
Избавяйки се от човешка суета,
душата си на самота обрекох.

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??