Aug 19, 2007, 1:32 AM

Кралица Самота

  Poetry
723 0 6
Откак се помня, вечно съм сама,
дори и сред тълпа огромна,
навред ме съпровожда самота
и търся лек във силата мисловна.

Дори да не оставам никога сама,
изпадам в съзерцание на самотата,
в очите чужди, хорската душа,
научих се да виждам всяка мисъл свята.

Обгръща мен и тялото ми самота,
като вълшебен, летен вятър,
косите ми разрошва леко тя,
усмихва ме, в житейския театър.

Избрах да бъда в самота, сама.
Кралица Самота дори се аз нарекох.
Избавяйки се от човешка суета,
душата си на самота обрекох.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Нежна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...