Aug 19, 2007, 1:32 AM

Кралица Самота

  Poetry
721 0 6
Откак се помня, вечно съм сама,
дори и сред тълпа огромна,
навред ме съпровожда самота
и търся лек във силата мисловна.

Дори да не оставам никога сама,
изпадам в съзерцание на самотата,
в очите чужди, хорската душа,
научих се да виждам всяка мисъл свята.

Обгръща мен и тялото ми самота,
като вълшебен, летен вятър,
косите ми разрошва леко тя,
усмихва ме, в житейския театър.

Избрах да бъда в самота, сама.
Кралица Самота дори се аз нарекох.
Избавяйки се от човешка суета,
душата си на самота обрекох.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Нежна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...