Откак се помня, вечно съм сама,
дори и сред тълпа огромна,
навред ме съпровожда самота
и търся лек във силата мисловна.
Дори да не оставам никога сама,
изпадам в съзерцание на самотата,
в очите чужди, хорската душа,
научих се да виждам всяка мисъл свята.
Обгръща мен и тялото ми самота,
като вълшебен, летен вятър,
косите ми разрошва леко тя,
усмихва ме, в житейския театър. ...