Мина много време, драги Джим.
Ти казваше, че хората са странни.
Повтарях си го. Думите ми станаха на дим.
(Повтаряш ли го много пъти - става вярно).
Сладка бе иронията в думите ти,
че странниците тънели в забрава,
а като печат вековен името си
във златната история остави.
И тръгнаха ездачите във бурята
на усти със призрачната песен
да възраждат пак културата
в света ни бледен и унесен. ...