20 sept 2022, 20:48

Кралят на гущерите (на Джим Морисън)

  Poesía » Otra
664 2 4

Мина много време, драги Джим.

Ти казваше, че хората са странни.

Повтарях си го. Думите ми станаха на дим.

(Повтаряш ли го много пъти - става вярно).

Сладка бе иронията в думите ти,

че странниците тънели в забрава,

а като печат вековен името си

във златната история остави.

 

И тръгнаха ездачите във бурята

на усти със призрачната песен

да възраждат пак културата

в света ни бледен и унесен.

 

Но струва ли си, Джим, кажи ми

да се превръщаме в легенди, в божества,

а после да си търсиме причини

да бягаме от тая вечна светлина?

Да запалим огъня на новото време,

но да изгасим тоя, що тлее в нас,

а мисълта ни да ни бъде бреме -

всеки миг и всеки час.

 

Лицата са грозни, когато си сам,

а улиците пусти - от тебе го знам.

И както последно питал си Пам,

моля те, кажи ми - още ли си там?

 

08.12.2017

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Danielle B. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Виолета, Акеми, Христо, благодаря ви!
    В тийн бунтарството ми точно Морисън бе ключът на ,,вратата" водеща до интереса ми към поезията (редом с вече покойния Ленард Коен). 🙂
  • Готино е, браво ! "Raiders in the Storm" ми е една от любимите композиции на Доорс. А дебютният им албум, едноименният от 1967-а, е според мен един от най-силните дебюти в рок-музиката въобще (нареждам го до първите албуми на Лед Цепелин, Куин или Металика, например).
  • Харесах.
  • Хубаво е!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...