20 сент. 2022 г., 20:48

Кралят на гущерите (на Джим Морисън)

656 2 4

Мина много време, драги Джим.

Ти казваше, че хората са странни.

Повтарях си го. Думите ми станаха на дим.

(Повтаряш ли го много пъти - става вярно).

Сладка бе иронията в думите ти,

че странниците тънели в забрава,

а като печат вековен името си

във златната история остави.

 

И тръгнаха ездачите във бурята

на усти със призрачната песен

да възраждат пак културата

в света ни бледен и унесен.

 

Но струва ли си, Джим, кажи ми

да се превръщаме в легенди, в божества,

а после да си търсиме причини

да бягаме от тая вечна светлина?

Да запалим огъня на новото време,

но да изгасим тоя, що тлее в нас,

а мисълта ни да ни бъде бреме -

всеки миг и всеки час.

 

Лицата са грозни, когато си сам,

а улиците пусти - от тебе го знам.

И както последно питал си Пам,

моля те, кажи ми - още ли си там?

 

08.12.2017

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Danielle B. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Виолета, Акеми, Христо, благодаря ви!
    В тийн бунтарството ми точно Морисън бе ключът на ,,вратата" водеща до интереса ми към поезията (редом с вече покойния Ленард Коен). 🙂
  • Готино е, браво ! "Raiders in the Storm" ми е една от любимите композиции на Доорс. А дебютният им албум, едноименният от 1967-а, е според мен един от най-силните дебюти в рок-музиката въобще (нареждам го до първите албуми на Лед Цепелин, Куин или Металика, например).
  • Харесах.
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....