Selvaggia (Danielle B.)
3 5
20.09.2022 г., 20:48 ч.

Кралят на гущерите (на Джим Морисън) 

  Поезия » Друга
357 2 4

Мина много време, драги Джим.

Ти казваше, че хората са странни.

Повтарях си го. Думите ми станаха на дим.

(Повтаряш ли го много пъти - става вярно).

Сладка бе иронията в думите ти,

че странниците тънели в забрава,

а като печат вековен името си

във златната история остави.

 

И тръгнаха ездачите във бурята

на усти със призрачната песен

да възраждат пак културата

в света ни бледен и унесен.

 

Но струва ли си, Джим, кажи ми

да се превръщаме в легенди, в божества,

а после да си търсиме причини

да бягаме от тая вечна светлина?

Да запалим огъня на новото време,

но да изгасим тоя, що тлее в нас,

а мисълта ни да ни бъде бреме -

всеки миг и всеки час.

 

Лицата са грозни, когато си сам,

а улиците пусти - от тебе го знам.

И както последно питал си Пам,

моля те, кажи ми - още ли си там?

 

08.12.2017

 

© Danielle B. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Виолета, Акеми, Христо, благодаря ви!
    В тийн бунтарството ми точно Морисън бе ключът на ,,вратата" водеща до интереса ми към поезията (редом с вече покойния Ленард Коен). 🙂
  • Готино е, браво ! "Raiders in the Storm" ми е една от любимите композиции на Доорс. А дебютният им албум, едноименният от 1967-а, е според мен един от най-силните дебюти в рок-музиката въобще (нареждам го до първите албуми на Лед Цепелин, Куин или Металика, например).
  • Харесах.
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??