20.09.2022 г., 20:48

Кралят на гущерите (на Джим Морисън)

653 2 4

Мина много време, драги Джим.

Ти казваше, че хората са странни.

Повтарях си го. Думите ми станаха на дим.

(Повтаряш ли го много пъти - става вярно).

Сладка бе иронията в думите ти,

че странниците тънели в забрава,

а като печат вековен името си

във златната история остави.

 

И тръгнаха ездачите във бурята

на усти със призрачната песен

да възраждат пак културата

в света ни бледен и унесен.

 

Но струва ли си, Джим, кажи ми

да се превръщаме в легенди, в божества,

а после да си търсиме причини

да бягаме от тая вечна светлина?

Да запалим огъня на новото време,

но да изгасим тоя, що тлее в нас,

а мисълта ни да ни бъде бреме -

всеки миг и всеки час.

 

Лицата са грозни, когато си сам,

а улиците пусти - от тебе го знам.

И както последно питал си Пам,

моля те, кажи ми - още ли си там?

 

08.12.2017

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Danielle B. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Виолета, Акеми, Христо, благодаря ви!
    В тийн бунтарството ми точно Морисън бе ключът на ,,вратата" водеща до интереса ми към поезията (редом с вече покойния Ленард Коен). 🙂
  • Готино е, браво ! "Raiders in the Storm" ми е една от любимите композиции на Доорс. А дебютният им албум, едноименният от 1967-а, е според мен един от най-силните дебюти в рок-музиката въобще (нареждам го до първите албуми на Лед Цепелин, Куин или Металика, например).
  • Харесах.
  • Хубаво е!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...