Не смяташ ли, че е красива любовта?Едва когато някой я почерни,
едва тогава става свята тя.
Едва тогава ставаме ù верни.
А аз до теб не бях красива.
Косите ми не бяха златни платове.Очите ми не бяха сини, a страхливи.Уютно беше с теб, но с мене - не.
И после плач суетенотнесе твоята ръка далече.Почувства се до мен оплетен.И не успя да дишаш вече.
Знам, трудно е за друг да дишаш
и въздухът около тебe става мъртъв, щом ти отказваш да го дишаш,щом ти от мене се отказваш първи.
Отказвай се от мен веднага!
И връщай въздуха обратно.Не дишай. Нека ти пристяга!
Сега наистина ли съм красива...?