2.09.2009 г., 14:10

Красива

642 0 0
Не смяташ ли, че е красива любовта?Едва когато някой я почерни,
едва тогава става свята тя.

Едва тогава ставаме ù верни.


А аз  до теб не бях красива.
Косите ми не бяха златни платове.
Очите ми не бяха сини,  a страхливи.Уютно  беше с теб, но с мене - не.

И после плач суетен
отнесе твоята ръка далече.Почувства се до мен оплетен.И не успя да дишаш вече.

Знам, трудно е за друг да дишаш
и въздухът около тебe става мъртъв,
щом ти отказваш да го дишаш,щом ти от мене се отказваш първи.

Отказвай се от мен веднага!
И връщай въздуха обратно.Не дишай. Нека ти пристяга!
Сега наистина ли съм красива...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Златанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...