2 сент. 2009 г., 14:10

Красива

640 0 0
Не смяташ ли, че е красива любовта?Едва когато някой я почерни,
едва тогава става свята тя.

Едва тогава ставаме ù верни.


А аз  до теб не бях красива.
Косите ми не бяха златни платове.
Очите ми не бяха сини,  a страхливи.Уютно  беше с теб, но с мене - не.

И после плач суетен
отнесе твоята ръка далече.Почувства се до мен оплетен.И не успя да дишаш вече.

Знам, трудно е за друг да дишаш
и въздухът около тебe става мъртъв,
щом ти отказваш да го дишаш,щом ти от мене се отказваш първи.

Отказвай се от мен веднага!
И връщай въздуха обратно.Не дишай. Нека ти пристяга!
Сега наистина ли съм красива...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Златанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...