Красиво е да бъдеш лъч последен,
от залеза с предчувствие отронен,
под златото на есента погребан,
сред корените на дърветата заровен...
Красиво е да си самотна мисъл,
познала силата на своето зачатие,
от танца на мечтите си орисана
върху крилете на отлитащото ято...
Красиво е да си бездомен скитник,
докосван само с порива на вятър.
Където минеш цвете да пониква
и да играеш роля в лунен театър...
Красиво е живота да оставиш
с небрежен жест, напълно безподобен.
Издъхвайки с усмивка, да забравиш,
че ближните си ще дариш със спомен...
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Сам
Човек понякога остава сам…
като изпращач на гарата
останал само с хубавите спомени…
Като лъч последен на униващ ден,
разпилян със нежност по вълните…
Човек понякога е много сам…
и иде му със вой на единак простора да разцепи…
И иде му зад хоризонта
със залязващото слънце да изчезне…
Човек понякога е адски сам…
като мълния във почернялото небе,
разперила в яд отчаяните си ръце,
за да го разкъса…
Човек понякога е сам…
и търси помощ във тъгата…
доверява й се коленичил като пред икона в храм…
Човек …понякога …е сам…