Красиво е
Красиво е да бъдеш лъч последен,
от залеза с предчувствие отронен,
под златото на есента погребан,
сред корените на дърветата заровен...
Красиво е да си самотна мисъл,
познала силата на своето зачатие,
от танца на мечтите си орисана
върху крилете на отлитащото ято...
Красиво е да си бездомен скитник,
докосван само с порива на вятър.
Където минеш цвете да пониква
и да играеш роля в лунен театър...
Красиво е живота да оставиш
с небрежен жест, напълно безподобен.
Издъхвайки с усмивка, да забравиш,
че ближните си ще дариш със спомен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени