11 feb 2012, 13:36

Красивото в душата не живее 

  Poesía » Filosófica
900 0 3

Когато нямаш поглед за света,

красивото в душата не живее,

небето от възторг не аленее

и не припява славеят в леса.

 

Господства ли в сърцето ти гневът,

доброто непокълнало умира,

там злото пипалата си простира

и леденее за очите ти светът.

 

Тъй себе си превърнал във недъг,

очакваш любовта да те намери,

но всичко срещу теб да се чумери

 

на тебе ти се струва, а дъждът

плющи и блъска с ярост във душата.

О, Смърт! Къде са ти крилата?

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря!трона ме!!!!!
  • И на мене ми хареса, издържано е. Само последният стих е по-къс от останалите, а осмият -- по-дълъг.
  • В духа на Шекспир.Песимистичен,но силен финал.
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??