Feb 11, 2012, 1:36 PM

Красивото в душата не живее

1.3K 0 3

Когато нямаш поглед за света,

красивото в душата не живее,

небето от възторг не аленее

и не припява славеят в леса.

 

Господства ли в сърцето ти гневът,

доброто непокълнало умира,

там злото пипалата си простира

и леденее за очите ти светът.

 

Тъй себе си превърнал във недъг,

очакваш любовта да те намери,

но всичко срещу теб да се чумери

 

на тебе ти се струва, а дъждът

плющи и блъска с ярост във душата.

О, Смърт! Къде са ти крилата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря!трона ме!!!!!
  • И на мене ми хареса, издържано е. Само последният стих е по-къс от останалите, а осмият -- по-дълъг.
  • В духа на Шекспир.Песимистичен,но силен финал.
    Поздравления!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...