Красивото в душата не живее
Когато нямаш поглед за света,
красивото в душата не живее,
небето от възторг не аленее
и не припява славеят в леса.
Господства ли в сърцето ти гневът,
доброто непокълнало умира,
там злото пипалата си простира
и леденее за очите ти светът.
Тъй себе си превърнал във недъг,
очакваш любовта да те намери,
но всичко срещу теб да се чумери
на тебе ти се струва, а дъждът
плющи и блъска с ярост във душата.
О, Смърт! Къде са ти крилата?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
